Oct 1, 2008, 1:28 PM

Кратко

  Poetry
589 0 9

Загърни ме.
С любовно одеяло.
Студени са вече нощите.
Слънцето нощес не е спало,
или не се е събудило още.
Загърни ме.
Със топлите ласки на лятото.
И с целувка за лека 
приспи ме.
Прегърни ме след туй,
докато те сънувам.
После тихо тръгни,
но... отново върни се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Още една невероятно нежна молитва!
    Ей, Злато, златна сиииии!!!
    Пного ми хареса стиха ти, много!!!
    Прегръдна и от мен!
  • Да, желано приспиване...
  • Рени ме изпревари Щях да кажа същото: "Човек винаги се връща там, където е хубаво!"

    "Слънцето нощес не е спало"
    то със топлина е гряло
  • много нежно и красиво
  • Благодаря ви, момичета!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....