1 окт. 2008 г., 13:28

Кратко

591 0 9

Загърни ме.
С любовно одеяло.
Студени са вече нощите.
Слънцето нощес не е спало,
или не се е събудило още.
Загърни ме.
Със топлите ласки на лятото.
И с целувка за лека 
приспи ме.
Прегърни ме след туй,
докато те сънувам.
После тихо тръгни,
но... отново върни се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Още една невероятно нежна молитва!
    Ей, Злато, златна сиииии!!!
    Пного ми хареса стиха ти, много!!!
    Прегръдна и от мен!
  • Да, желано приспиване...
  • Рени ме изпревари Щях да кажа същото: "Човек винаги се връща там, където е хубаво!"

    "Слънцето нощес не е спало"
    то със топлина е гряло
  • много нежно и красиво
  • Благодаря ви, момичета!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....