КРАЯТ
Краят идва!
А може би Не?
В пътеката спъват се
мойте нозе
и не зная,
защо ли живях -
смело,
но мърляво
по пътя вървях!
Вярвах в теб,
повече
отколкото в себе си.
Виждах бъдеще,
някак далече,
безмислено.
Нужда имах от болка,
но и от радости
знаейки тайно,
че всичко е вече
отписано.
И защо ли наивно
мислех,
че между нас
може да има
взрив
от нежни акорди,
които смело
да извиват глас -
срещу всички
гадни абсурди?...
Краят идва!
А може би Не!
По пътека вървя
с разранени нозе.
Но все още вярвам
и моля се Ти
Любовта да усетиш -
и накрая дори!
26.11.2003г.
© Поли All rights reserved.
