Отварям очи и посрещам зората,
няма я тъгата, тук е само самотата.
Но по-добре да съм сама,
да спра да наранявам своята душа.
Странно, но не чувствам нищо,
наистна ли съм успяла да забравя всичко?
Има прекалено много болка в моето сърце,
ще те забравя, както ти забрави мен.
Вярно е, надеждата беше голяма,
но повече боли онази рана,
която ми остави ти,
след като за миг живота ми разби. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up