Краят на розовите мечти на една депресия
И тази нощ ще си осъмна
замислена в безмислени неща,
със утрото по-мъдра се събуждам,
но мъдростта не ражда чудеса.
Отдавна всички са заспали,
дали пък някой не сънува мен:
по фередже и гола, по пендари,
във огнен танц и боса по жарава,
или наложница, избягала от плен...
Какъв ли сън за мен да си поръчам:
че ти звъниш на входната врата,
брадясал и отчаяно посърнал,
но със шампанско и букет цветя,
или с билет за остров Самоа,
а може би ми носи чай
в леглото принцът на Дубай...
Не ми се спи, не ми се и лудува,
за лудостта ще трябва страст,
какво ли толкоз хората сънуват,
че скърцат със зъби в екстаз.
Сърдито разумът над мен изпъшква:
- Стига с твойте глупави мечти,
тежък ден навънка се разпуква,
пак ще се влачиш уморена с три торби
- Млъкни, че някой на вратата ми звъни...
© Ивон All rights reserved.
