Кражба
Щастлива съм, нали съм млада,
а виж я нея като повяхнал лист.
Изморена, измъчена на клада,
проклинаща съдбата, антихрист.
Кожата ѝ е съсухрена и стара,
не може да се движи, едвам върви.
Загубила е в дните вяра
за младостта си пак тъжи.
Но в тази старост себе си видях
и срам от радостта си аз изпитах.
Майко, твоята младост всеки ден крадях,
с нахалство и дори не те попитах.
А тя погледна ме с усмивка.
Прегърна ме, сърцето ми замря
и каза, че е най - голямата щастливка,
щом аз съм нейна дъщеря.
© Петя Желязкова All rights reserved. ✍️ No AI Used
