Крещи за цяр светът
Сега съм само тленна буца плът,
неистово бленуваща духовност.
В посоките на всеки кръстопът,
преследвах смисъл с етикет „преломно“.
А толкова години изживях
в заблудите на глупостта ни хорска.
Как всеки, уж случаен земен грях,
се откупува със парична вноска.
Нима терзая своята душа?
/като реликва от далечно време/.
Днес всеки иска – всичко, тук, сега,
без да дочува, как душата стене.
Плътта я изтезава до откат
и тази битка е от памтивека.
Безумен свят, обречен болен свят,
крещящ без звук за цяр един - утеха!
© Данаил Таков All rights reserved.
