Сега съм само тленна буца плът,

неистово бленуваща духовност.

В посоките на всеки кръстопът,

преследвах смисъл с етикет „преломно“.

А толкова години изживях

в заблудите на глупостта ни хорска.

Как всеки, уж случаен земен грях,

се откупува със парична вноска.

Нима терзая своята душа?

/като реликва от далечно време/.

Днес всеки иска – всичко, тук, сега,

без да дочува, как душата стене.

Плътта я изтезава до откат

и тази битка е от памтивека.

Безумен свят, обречен болен свят,

крещящ без звук за цяр един - утеха!