Заминаха си мойте карнавали!
От нищото направих си мечти!
Пресичат на червени светофари,
понякога и кротките реки.
И блясъкът залязъл във очите,
от дръзко, нелюбезен словоред,
със два куршума гали ми сълзите -
печатите на слабия поет!
Не бързайте! Не бързайте да стана,
пътеките са живи пиршества
и в дебрите на огнената рана,
се крият най-реалните крила.
© Милена Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
