Aug 24, 2011, 3:30 AM

Крила

  Poetry » Love
1.1K 0 8

Заминаха си мойте карнавали!

От нищото направих си мечти!

Пресичат на червени светофари,

понякога и кротките реки.

 

 

И блясъкът залязъл във очите,

от дръзко, нелюбезен словоред,

със два куршума гали ми сълзите -

печатите на слабия поет!

 

 

Не бързайте! Не бързайте да стана,

пътеките са живи пиршества

и в дебрите на огнената рана,

се крият най-реалните крила.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...