Заминаха си мойте карнавали!
От нищото направих си мечти!
Пресичат на червени светофари,
понякога и кротките реки.
И блясъкът залязъл във очите,
от дръзко, нелюбезен словоред,
със два куршума гали ми сълзите -
печатите на слабия поет!
Не бързайте! Не бързайте да стана,
пътеките са живи пиршества
и в дебрите на огнената рана,
се крият най-реалните крила.
© Милена Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
