Крила ми трябват
Не ми трябва храна и вода,
нито дрехи, обувки, кола,
нито дребни и едри похвали,
а да имам две мощни крила!
Да издигнат ме там сред простора,
над градини, села и отгоре
да почувствам се истински волен,
искам просто две силни крила!
Ще кача ви върху мен тогава,
да се вдигнем над пошлата слава,
да погледнем със страст отвисоко
и отворим сърцата широко.
За да видим тез наши проблеми,
колко дребни са, колко „големи“?
И отивайки все по-високо,
по-далеч да оставяме злото.
Нека стига ни въздухът само,
обкръжил ни в небето голямо.
Искам го туй небесно изгнание –
най-велико, последно желание…
© Данаил Таков All rights reserved.
