Крила ми трябват
Не ми трябва храна и вода,
нито дрехи, обувки, кола,
нито дребни и едри похвали,
а да имам две мощни крила!
Да издигнат ме там сред простора,
над градини, села и отгоре
да почувствам се истински волен,
искам просто две силни крила!
Ще кача ви върху мен тогава,
да се вдигнем над пошлата слава,
да погледнем със страст отвисоко
и отворим сърцата широко.
За да видим тез наши проблеми,
колко дребни са, колко „големи“?
И отивайки все по-високо,
по-далеч да оставяме злото.
Нека стига ни въздухът само,
обкръжил ни в небето голямо.
Искам го туй небесно изгнание –
най-велико, последно желание…
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Пепи, Владо! Имаме ги крилата – в душите!
-
Всъщност, със самоусъвършенстването си, човешкия дух може да се извиси над дребнавост и пошлост, над човешките пороци, това е вътрешна борба -- най-трудната...и тогава ще се чувства свободен. Браво, Дани!
-
Хареса ми! Ако имахме божия дар на птиците, може би бихме видели света с по-други очи. Поздравления!
-
Поздрави и от мен! Благодарско!
-
-
Напомня ми за " Чайката Джонатан Ливингстън" - силно и свободно. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
