Крилата
Крилата ми натежаха,
не заради "добрината",
а заради празнината.
Оцветиха се
в черно
и бяло.
И болят,
когато ги разтворя.
Не могат повече
да пърхат
и аз няма как
да полетя.
Достатъчно се реех
нависоко
в измамни висоти.
Изпълнени с
фалшиви усмивки
и безсрамни лъжи.
Ще сляза малко от небето,
просто ей така
да видя
кой ще ме "изстреля"
обратно във ефира.
Ще полетя устремно
надолу към калта
и ще чакам търпеливо
приятелска ръка.
Умориха се крилете,
перата вече не растат,
раздадени на хора,
чиито думи
вече не ценя.
Не за нещо друго,
просто нямам повече за даване
на празните сърца.
© Яница All rights reserved.
