yatc (Яница)
10 18
19.03.2016 г., 18:08 ч.

Крилата 

  Поезия » Друга
841 0 3

Крилата ми натежаха,
не заради "добрината",
а заради празнината.
Оцветиха се
в черно
и бяло.
И болят,
когато ги разтворя.
Не могат повече
да пърхат
и аз няма как
да полетя.
Достатъчно се реех
нависоко
в измамни висоти.
Изпълнени с
фалшиви усмивки
и безсрамни лъжи.
Ще сляза малко от небето,
просто ей така
да видя
кой ще ме "изстреля"
обратно във ефира.
Ще полетя устремно
надолу към калта
и ще чакам търпеливо
приятелска ръка.
Умориха се крилете,
перата вече не растат,
раздадени на хора,
чиито думи
вече не ценя.
Не за нещо друго,
просто нямам повече за даване
на празните сърца.

© Яница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз нарочно преправих мисълта си. Но, за да съм колинеарен с теб, Яница, сега ще цитирам оригиналната си мисъл, която, уви, е доста по-песимистична:

    "Летенето е нужно на небето във кладенец звездите да огледа!" /цитат от стихотворение и затова е "във"/

    Лека вечер и успехи!
  • Г-н Мисана, благодаря Ви за отзива и посещението!
    За съжаление, горчивият опит ме е научил от време да слизам обратно на земята, след като съм се реела на високо.

    Поздрави и още веднъж благодаря!
  • Тъжни, но сполучливо поетично оформени констатации. Летенето е нужно на небето чрез полета звездите да огледа. "Делфинът скача от водата във водата, човекът скача от земята във земята!". Поздравявам те за оригиналните ти виждания, Яница!
Предложения
: ??:??