May 20, 2019, 1:44 PM

Кристална топка 

  Poetry » Phylosophy, Other
331 3 6

Държа в ръцете си кристална 

топка и виждам моя малък свят.

Прозрачна, крехка и ранима,

но да бъде счупена не я е страх.

 

Събрала сила... душата ѝ е бяла,

търкаляна в годините по своя път,

за миг изпускам я, но пак е цяла,

там... в сърцето, любимия ѝ кът. 

 

Неспирно със себе си я нося,

пътешестваме сред други светове

и ако нещо ни ядоса, разтапяме

студа наметнал ледове.

 

Обичам моята кристална топка,

с надежда дните заблестяват.

Сълза докоснала повърхността ѝ

гладка, божествена любов раздава.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодая ви от сърце за милите и мъдри думи. за звездичките и сърчицата! Желая ви прекрасен влюбен ден и спокойна звездна нощ!
  • ..."божествена любов раздава."-това е гвоздея на рамката, която показва картината на душата ти!
    Браво, Цветенце!
  • Обречена си с нея да прозираш в бъдещето.
  • Благодаря и на теб Ангелче и на всички, които посетиха една частица от мен
  • Благодаря❤️
  • Хареса ми стиха ти, Цветенце!Поздравления!
Random works
: ??:??