Държа в ръцете си кристална
топка и виждам моя малък свят.
Прозрачна, крехка и ранима,
но да бъде счупена не я е страх.
Събрала сила... душата ѝ е бяла,
търкаляна в годините по своя път,
за миг изпускам я, но пак е цяла,
там... в сърцето, любимия ѝ кът.
Неспирно със себе си я нося,
пътешестваме сред други светове
и ако нещо ни ядоса, разтапяме
студа наметнал ледове. ...