Да стане някога голям поет
мечтал си бе Секиров Кирил,
но пък от музите не бе приет
и гилдията го отсвири.
И както знае се - добър оцет
от вино кисело се прави,
така Секиров – неуспял поет,
като критик снага изправи...
Обиден като цяло на света,
заряза нежните сонети
и пленник на безмерна суета,
започна да громи поети!...
Подобно гръмовержец, сам-самин
той горе на Олимп царува -
и там, единствен и непоклатим,
със боговете си общува!
Не стана никога голям поет,
огрян от поетична слава,
но на талантите е враг заклет -
сече и никак не прощава...
© Роберт All rights reserved.