Кротка
Душата ми варварска
нощем танцува
с табуни от луди коне.
Очите ти дяволски
с нея пируват
в синкопа на диво сърце.
В езически клади
изгарят телата,
завихрили искри от страст.
Ръцете китарени
арпежено свирят
по струните мои във бяс.
Без капчица милост,
със устни - от упор -
захапвам аз хищника в теб.
Задъхан от жега,
ранен и прекрасен,
заравяш огньовете в лед.
Косите ми вият се
в ад водопаден,
удавят те в капчици жар.
И с демонска жажда,
и с пъклена обич -
прекрасен е този пожар!
Душа нестинарска,
аз вече съм кротка...
Утихваш до мен приласкан.
Застинала лава
събуждаш, приспиваш -
пази се от този вулкан!
Пречисти ме в огън
и нежно, и тихо
се сгушвам без капка вина.
И ако в битката
днес оцелея,
ще спечеля аз утре война.
© Дениса Деливерска All rights reserved.
