Кротка река
Понякога е тъжно,
като кротка река
около която всичко притихва.
Хората се разхождат по брега
момиче на момче се усмихва.
А реката е просто красива,
но никой не я докосва.
Не я питай дали е щастлива
и тя няма да задава въпроса:
Има ли смисъл да е жива,
щом водата течението носи?
А реката върви по своя път сама
и се блъска в камъни и дървета.
Дори прави завой, да види любовта,
но там пак не вижда обич да свети.
И тя си мисли, че е просто река
без чувства, без топлина и любов.
И пак някак тъжно посреща вечерта,
може би пък това е нейният живот.
© Явор Перфанов All rights reserved.
