Oct 7, 2010, 9:22 AM

Крясък

  Poetry » Love
1K 0 0

                 Крясък

 

Преди да срещна теб, не знаех,

че от обич може да крещи душата ми...

Не знаех този крясък

как ще разкъсва всяка моя клетка...

и сбираните от години тревога и уплаха

как ще изчезнат мигновено!

За да направят място за любов!

Нечакано – жадувана,

                        внезапна,

                              всеобемна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...