Кръчма за слепи
Онези две невидими планети
приличат точно на зениците във него.
И всяка диря на летящите комети
е всъщност дирята на слепия човек.
Скъсил живота си до кръчмата насреща,
бавно дишаше със чашата коняк.
И без да знае кой стои отсреща,
разказваше за трудния си път.
Тогава хората, ръждясали от суша,
потъваха във своите сълзи.
Препъваха очите си с надежда
светът внезапно да се промени.
Но всъщност не светът - променя се човека,
а на дъното на петата си чаша
слепецът виждаше живота зад стената,
където всеки поглед спираше да диша.
И загледан в тишината, се усмихна,
а през немите лица на всеки виждащ
той прогледна и светът намери смисъл,
а отсрещните превърнаха се в слепи.
© Мария All rights reserved.
