Кръчма за слепи

Jun 28, 2012, 3:43 PM

Poetry » Other

501 0 3

Онези две невидими планети
приличат точно на зениците във него.
И всяка диря на летящите комети
е всъщност дирята на слепия човек.

Скъсил живота си до кръчмата насреща,
бавно дишаше със чашата коняк.
И без да знае кой стои отсреща,
разказваше за трудния си път.

Тогава хората, ръждясали от суша,
потъваха във своите сълзи.
Препъваха очите си с надежда
светът внезапно да се промени.

Но всъщност не светът - променя се човека,
а на дъното на петата си чаша
слепецът виждаше живота зад стената,
където всеки поглед спираше да диша.

И загледан в тишината, се усмихна,
а през немите лица на всеки виждащ
той прогледна и светът намери смисъл,
а отсрещните превърнаха се в слепи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.