Nov 6, 2007, 11:43 PM

Кръгла годишнина 

  Poetry » Other
3993 0 27

Полумракът подсмърча във мен
с тази дата, обратна на празник...
Пак запалих свещи - точно десет.
По една на стъпало изгасям...

Бавно слизам по стълбата мислено
и броя, и се връщам назад,
на нещастните дни с летописа
и отнетото право на щастие...

Десет - пак сме всички - мълчим.
Всички пием за теб и си спомняме...
Девет - дъщеря ти си има момиченце.
Тази радост закърпи живота ми...

Осем - сватба вдигнахме - скромничко
и се радвах, и плаках, но скришом.
Седем - влезе друг във живота ми,
но защо ли се чувствам излишна?

Шест - безработна съм. Съкратиха
девет души от двата етажа.
Пет - продадохме вилата...
Колко време и труд и - нахалос...

Четири - боледувах, но после изправих се.
Няма как, няма кой, трябва някак...
Три - дипломира се дъщерята
и от радост и двете поплакахме...

Две - помня много неща сякаш
си край мен и си жив, и си още...
Една - от света само черният цвят
ми е спътник и денем, и нощем...

Пак въпроси, въпроси, въпроси...
И се чувствам нелепа и грешна.
Всички свещи угаснаха... Просто
кръгла, тъжна годишнина - днес е.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??