Кръгла годишнина
Полумракът подсмърча във мен
с тази дата, обратна на празник...
Пак запалих свещи - точно десет.
По една на стъпало изгасям...
Бавно слизам по стълбата мислено
и броя, и се връщам назад,
на нещастните дни с летописа
и отнетото право на щастие...
Десет - пак сме всички - мълчим.
Всички пием за теб и си спомняме...
Девет - дъщеря ти си има момиченце.
Тази радост закърпи живота ми...
Осем - сватба вдигнахме - скромничко
и се радвах, и плаках, но скришом.
Седем - влезе друг във живота ми,
но защо ли се чувствам излишна?
Шест - безработна съм. Съкратиха
девет души от двата етажа.
Пет - продадохме вилата...
Колко време и труд и - нахалос...
Четири - боледувах, но после изправих се.
Няма как, няма кой, трябва някак...
Три - дипломира се дъщерята
и от радост и двете поплакахме...
Две - помня много неща сякаш
си край мен и си жив, и си още...
Една - от света само черният цвят
ми е спътник и денем, и нощем...
Пак въпроси, въпроси, въпроси...
И се чувствам нелепа и грешна.
Всички свещи угаснаха... Просто
кръгла, тъжна годишнина - днес е.
© Дочка Василева All rights reserved.
