Apr 25, 2015, 8:32 PM

Кръговрат

  Poetry
614 0 0

Мария Събева

07.03.15

 

          Кръговрат

 

Космическото време е безкрайно,

човешкото е твърде краткотрайно.

Прилича то на капка в океана,

която се превръща в бяла пяна,

на пара става и отлита  в небесата.

Такъв е кръговратът на водата.

 

Подобен е и кръговратът ни човешки,

изпълнен с добрини, злини и грешки.

Човек се ражда да живее на земята,

но боледува, страда и умира.

Умира тялото му, а душата

в енергия космическа се трансформира.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...