Jun 13, 2018, 12:39 AM

Кръговрат...

  Poetry » Love
533 0 1

Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
 

В очите на тъжното лято се повтаряхме!
Два преплетени лунни лъча в звездни навеси...
После заедно с вятъра сътворихме Вселена!
С взрив! И есенна зрялост... За теб и за мене.

Тишина и любов, пространство и време...
В объркани орбити - слети и разтопени.
На кръста разпънати, макар да болеше...
Дори не помислихме за прощално спасение...                           

                                                   

                                         © Павлина Петрова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...