Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме!
Два преплетени лунни лъча в звездни навеси...
После заедно с вятъра сътворихме Вселена!
С взрив! И есенна зрялост... За теб и за мене.
Тишина и любов, пространство и време...
В объркани орбити - слети и разтопени.
На кръста разпънати, макар да болеше...
Дори не помислихме за прощално спасение... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up