Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
 

В очите на тъжното лято се повтаряхме!
Два преплетени лунни лъча в звездни навеси...
После заедно с вятъра сътворихме Вселена!
С взрив! И есенна зрялост... За теб и за мене.

Тишина и любов, пространство и време...
В объркани орбити - слети и разтопени.
На кръста разпънати, макар да болеше...
Дори не помислихме за прощално спасение...                           

                                         © Павлина Петрова