Кръговрат...
1.1K
0
0
За една отминала раздяла... за повторението ù и за надеждата, че съдбата е достатъчно жестока да те върне при мен...
Там, където е текла вода, пак ще тече,
там, където кръвта се е съсирвала, пак ще има рана. Там, където има склон, гравитацията надолу винаги ще те влече. Там, където има страст, там има и забрана.И точно там, където реката се слива с морето, кръвта безжизнена се влива в сърцето. Точно там, където пресъхнал изворът стои, бистра вода хладна ще струи.
Но пак ще я погълне земята жадна в пазвите си тиха, но коварна... Там, където огънят ще дойде и ще стори прах, там, за да извърши смъртни си грях.
Но виждаш, реката пак ще пресъхва, умира и пак, и пак тръгва, но никога същата не е, не бляска, не пее, а мудна и мъртва във финален танц се лее.
И съсирената кръв пак ще потече ледна, но душата ранена винаги ще си остане бедна. Кървиш ли, глупецо обичащ, то значи живееш, но не как да е, а просто бавничко, докато не изтлееш.
И там, където имало е обич, пак ще пламти, но омразата някогашна за нея ламти. И където страстните милувки угаснат и по склона се спуснат, очаквай да паднеш след тях, за да могат полу-мъртъв да те вкусят.
Падни на колене и нека се спуснем по пресъхналата река безмълвни и вътрешно мъртви, с тела изстинали - ръка за ръка. Макар да ме е страх да потърся избягалата си душа, може би така било е писано... да изсъхне и тази река, да си иде страстта, да пренапиша хиляди пъти света и да срещна любовта, за да намеря, че тя всъщност никога не си е отивала...
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
