Кръщение
Кръщение
Ти си тръгна,
самотата след теб се разля,
от скръбта ми луната угасна.
Две сълзи,
замръзнали бучки тъга-
тъжен спомен жадуващ Аляска.
Леден лъч
през облачно зимно небе,
вълче ехо в снежна пустиня.
Дим лютив,
буен тропот на бели коне,
разпилели се в нощна картина.
Писък див
от гръдта на орел ослепял,
покоряващ скръбта в урагана.
Жадни длани,
под капчука сърцето си спрял-
пак следите стопени ще хвана.
Спомен мой,
нежност пролетна с тебе дойде,
как усещам твоите пръсти.
Огнен дъх,
топло слънце с коси ветрове…
Мокри устни - целувка покръсти.
© Борис Борисов All rights reserved.
