Jun 21, 2019, 10:04 PM

Кръста на мойта душа

Poetry » Other

1.1K 3 2

Никой, нищо днес не ми дължи.
Даденото от мен, бе безвъзмездно.
Но защо аз останах длъжник?
Какво взех, за мен безполезно?

Някой включи в кюпа дълбок
за мен сметки нелепи кредитни,
подменени, подли, жестоки,
за да повишат своите дебити.

Което от душата си давах с любов,
те го вменяваха за дан към мен,
направиха живота ми тежък, суров,
прерязаха пътя ми напред устремен.

Фалшивите дългове как да платя,
щом ми бръкнаха дори в гнездото,
прекършени криле как да летят,
да хранят любовта си от блатото?

Сили нямам да докажа лъжата.
Длъжница ще ме посрещне смъртта.
Бог знае всичко – ще има отплата...
Ще олекне кръста от мойта душа...

21 06 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NadeBo (Надежда Борисова)

Да, Стойчо, нелепо е, но когато от рождение ти се вменява дълг /причината е дълга за обяснение/, искаш, или не искаш го усещаш, защото той винаги напомня за себе си. Благодаря за прочита и разбирането!

2019-06-22T12:57:36+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Тъжно и нелепо е да се усещаш длъжник, когато не дължиш...

2019-06-22T03:36:21+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0