Кръстат бод
Грижливо пак изкърпваш си душата,
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки,
които сутрин лъскаш. Огледално.
И вярата умира сред преструвки.
Окаляното си остава кално.
И всяка нощ безсънна се заричаш,
и може би си вярваш, и е честно,
че няма, че не искаш да обичаш,
че без любов живее се по-лесно.
А щом се сипне алена зората,
на слънцето измамните целувки,
надяват ти и кръста, и крилата,
и чуждите, убиващи обувки.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
