Кръстопът

"И когато го въвеждаха в Царството Небесно, един човек, озадачен от това, което вижда, попита един от ангелите:

- Защо и в Рая има престъпници, лъжци и прелюбодейци?

Ангелът не каза нищо, а просто подви ОПАШКА и замина някъде из дебрите Райски!!!"

Нищо свое не намирам в тази пустота.

И хората ги няма… безумна тишина!

Само фонът сменя цветовете си, но от какво значение са те,

когато празни са ръцете ми, когато няма накъде!

Виждам само своите мисли - ах, колко хиляди били!

И всички те са партизани - бушуват… търсят свободи!

Верен бях - на себе си... и на останалите бях-

какъв глупак съм бил!

Само болка от това познах!

Втренчен, гледах с дни стената

на стаята, в която съм живял.

Питах слънцето, небето и земята

защо така съм го избрал -

да бъда честен, истински и зрял?

Защо да не обърна добротата в злоба, болка и печал?

Не намерих отговор и все още не намирам…

май свърших с праведния път.

Озлобявам се и отпътувам -

от утре мой ще е светът.

С усмивка дяволита

и с измама във ръка -

ще превърна красотата

в прокоба, в нищета!

И така ще преуспея,

без да чувствам капка срам -

ще ме тупат по гърба,

ще ми казват колко съм голям.

Колко лесно стават тъй нещата,

колко е прекрасна късата пътека,

а старото ми аз САМО в далечината

с ек отеква… умира… вече не потрепва!

Моралът дебне слаби хора – злото крие свобода!!!

Така изглеждат днес нещата…

побързайте и изберете си страна

… поредна битка с неравни начала!

Зло, добре дошло при мен...

да кажем "чао" на съвестта!

Знам какво избрахте, хора -

ЗЛОБА В СВОИТЕ СЪРЦА.

Чиста безгранична свобода…