Дали кървя като отворена рана?

Може би… И какво като го изрека?

Ще се поправи нещо, ще стане по-леко,

по-разбираемо, ще ми олекне така?

Не! Няма да се промени нищо,

само това, че ще бъда прочетена книга.

Прашасала, ненужна, чужда вещ от отминало време…

Дреме ми, че ти е важно да чуеш, мен ми е важно да се обуя.

Да стана, да изчезна и да не се обърна повече…

А ти да си изтечеш в канала, който под теб съска…

Да се стопя и аз и ти, да изтрием кървавата същност

на една история дръзка… На кого му трябва (пре)връзка?