Jan 10, 2008, 1:30 AM

Кръв

  Poetry
1.8K 0 4

Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко -
не е ли една и съща?
Тази кръв ни прави слаби
и в роби ни превръща.
Кръвта произнася на живота правилата.
Сливаме я с тази на любимия
и готови сме да я пролеем за децата.
Кръв създаваме с обич
и проливаме я от омраза.
Кръвта човешката болест пренася със зараза.
Кръвта щом изстине, студени под земята ни зариват.
Защо тогава толкова хора кръвта си още топла проливат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...