Jan 10, 2008, 1:30 AM

Кръв

  Poetry
1.8K 0 4

Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко -
не е ли една и съща?
Тази кръв ни прави слаби
и в роби ни превръща.
Кръвта произнася на живота правилата.
Сливаме я с тази на любимия
и готови сме да я пролеем за децата.
Кръв създаваме с обич
и проливаме я от омраза.
Кръвта човешката болест пренася със зараза.
Кръвта щом изстине, студени под земята ни зариват.
Защо тогава толкова хора кръвта си още топла проливат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...