Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко -
не е ли една и съща?
Тази кръв ни прави слаби
и в роби ни превръща.
Кръвта произнася на живота правилата.
Сливаме я с тази на любимия
и готови сме да я пролеем за децата.
Кръв създаваме с обич
и проливаме я от омраза.
Кръвта човешката болест пренася със зараза.
Кръвта щом изстине, студени под земята ни зариват.
Защо тогава толкова хора кръвта си още топла проливат?
© Стелияна Димитрова All rights reserved.
не бива да се пролива топла кръв...
много хубав стих. с обич за теб.