Jan 10, 2008, 1:30 AM

Кръв

  Poetry
1.8K 0 4

Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко -
не е ли една и съща?
Тази кръв ни прави слаби
и в роби ни превръща.
Кръвта произнася на живота правилата.
Сливаме я с тази на любимия
и готови сме да я пролеем за децата.
Кръв създаваме с обич
и проливаме я от омраза.
Кръвта човешката болест пренася със зараза.
Кръвта щом изстине, студени под земята ни зариват.
Защо тогава толкова хора кръвта си още топла проливат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...