Кръв е това - Вода не става....
* * *
Ех, Братче мое - нали си ми кръв,
трудно ми е точно тебе да мразя.
умирах за тебе, живота си давах
всичко бих сторил да те опазя.
След онази авария в комбината
метала изгоря ти краката,
бях тогава в чужбина,
оставих всичко с риск да изгубя
граденото там през всички години.
Грабнах колата и ето ме тука...
Времена кучешки бяха...
Седях до теб, операции плащах,
чак бинтове, марли - баси Държавата...
всичко що имах извадих наяве
живот да ти влеят - да те изправят...
Е... с крака изгорели, криво ляво пак креташ,
жив си братче, пак на крака си.
КолИ четири, разни ти купих,
над главата ти покрив поставих
и се надявах след туй, сам да се вдигнеш...
Заминах обратно сред чуждите хора
в чужда държава, като вълк да се боря.
Три чанти пари ти изпратих - да заживееш,
дом да градиш, жена да обичаш...
Върнах се вече, мило ми братче
и какво да видя, и теб и баща си,
да тънат в мизерия, пияни до сляпост,
едва се движат, продали всичко
що съм им пратил,
(добре, че още покривът пазят,
иначе знам ли,
къде щях да ги сваря?...)
Ех, Братче мое, стари ми Татко,
нали сте ми кръв - как да ви мразя?!...
Сега семейство имам, детенце малко,
а и вие мъже, дори страшни,
на ръцете мои, сте натежали...
Някои казват - такава съдбата е,
други пък казват, че сами си я правим,
а аз какво сторих, че да я имам...
Но....
Кръв е това - Вода не става....
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
