Кучето

May 29, 2014, 9:12 PM

Poetry » Phylosophy

536 0 1

Един стар мокър пес
през дувара се промушва.
Къде ли е бил нощес,
та лекичко накуцва?
Личи си старостта на псето,
уморено, изпосталяло,
няма бодрост в него,
едва-едва пристъпва вяло ...
Само очите му блещукат -
очи на единак във нужда,
от свои изоставен, гонен и от чужди,
той погледна към намръщената къща... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кучето

Want to read more?

Random works