Apr 23, 2009, 8:30 AM

Кукла на конци

  Poetry » Other
887 0 6

Кукла парцалена,
на въжета от слама
(Някой ú дърпа конците.)
Актьорът-смешник в
тъжна маска...
(Някой му бе нарисувал
зловещи очи)
Вижда само ужас
през тях.
Пламва завесата,
и въжетата лумват
от огъня.
(Бесило за куклата?!)
Спускат завесата.
Актьорът-смешник
остава напук...
Изгориха му маската.
Тъжно-смешна.
Но докрай ще играе
своята роля.
Спира оркестъра.
Удар на барабан
само ечи -
бавно, отсечено.
Пукот на слама.
Куклата плаче.
На свойте въжета виси.
Лумва пламък.
Изгаря на кладата
театрално,
Кънти
от тъжно-смешни,
почти невъзможни
аплаузи.
Срива се сцената
с грохот.
Изгаря до пепел
пиесата странна
заедно
със своя тъжно-весел
смешник,
със зловещи
от ужас очи.
Маската падна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...