Nov 8, 2020, 1:27 AM

Кукла с тиара на кокичета 

  Poetry » Other
492 6 12

Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.

И във всяка синя точка на калинки, да се губя в 

облачно море.

Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят

на портокалови посоки и заскрежено поле.

Знам, че снежинките са още живи, неродени и безмълвни,

в очите на вятърно дете.

Не се нуждая, от бакърени корсети, обвили листи

и дървена снага.

Изхвърлих вече всички морски червила, че морето

е забравило изпитите лета.

Изхвърлих вече рапанените шнолки, късно е и навярно,

удавило сега и малиновите нощи.

Бяло е и луната не e болна, защото никога не я боли, тя

разбира за късните следобеди и хорски "добрини".

Бяло е и сякаш потъвам в глухарчени очи, дъждовно е

и вяло, акостирам сред бляскави неги.

Може би е пулс и усещам, как луната е вълчица и вие

с звездното месо.

Пир е и стъпките  са вече тихи, само ромот на дъждовен

семафор.

Да тръгна ли сред водната илюзия и онзи седефен

блян?

Да си направя кукла с тиара на кокиче и сребърен воал.

Да ушия полярното сияние и множество светлинки.

Да знам, че снежинките ще са чеиза и драперия от

котюр.

Вълците ще хапят чумата сред хора, приказка объркана

и шапчицата не е червеникава.

Приказка за просяка и мухлясала трошичка.

И плъховете ще подминат восъка, че кълнем се в него

и прекръства ме.

Но моля се на Господа-човек ме направи с мускули и жили,

но не фалшив и фарисейн(варосана гробница)...

А човек ме направи и душата си да нося на земетръси.

Човек ме направи и в калното сбогуване, в гордостта 

си в сън да ослепи.

Човеците в молитва, никога не умират сами!

 

Николай Василев

07.11.2020г

 

 

 

 

 

© Николай Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Макар и със закъснение, поздравления и от мен, Ники, за оригиналния стих!
  • Благодаря ви Митко, Скитнице, Джени!
    Че се потопихте в един по-различен свят на илюзия и вълшебство!
  • "Приказка объркана" Ами пишеш приказно Ако си гледал филма "Лабиринт" - с Дейвид Бауи - и там е така комплицирано и красиво както при теб Пишеш завладяващо-приказно, Ники!
  • Удивена съм, каква магия от думи... и колко много е закодирано...
    Потопих се в един различен, странен и нестандартен свят!
    "Човеците в молитва, никога не умират сами!"
    Благодаря! Истинско удоволствие е!
  • Да, нестандартно пишеш, като следствие от светоусещането.
  • Благодаря ви-Краси, Йоанка, Пепи, Гош, Светулке, Младене, Наде, че се потапяте в лудите ми стихове и въображение!
    Които от вас е чел "Кукла от лалета", ще си спомни, че този стих е продължение на него, но предствен от друг ъгъл и ракурс!
    И исках онзи vibe от 2016г -да бъде представен в този стих!
    Подготвям и са готови още неща-"Ники в залезната лудница", "Дайте ми поезия-"Диазепан", "Кралицата на дъждовната поезия", "В червените очи на Червената шапчица"!
    Като"Ники в залезната лудница" и"В червените очи на Червената шапчица", ще ги представя като киматографични стихове, т.е влизам в роля и това ще е нещо ново за тук и малко хора ще го приемат, но не се страхувам от това!
    Благодаря ви!
  • Кипяща до небесата образност, а след това падаща водопадно и шрапнелно - като бенгалски огън върху читателя. Това е твой патент, Ники. Както и нестандартността. Поздравявам те! Както споделя Йоана, винаги изненадваш в най-възвишения смисъл на поетичното слово.

    П.П. Сърдечно ти благодаря за огромната подкрепа на моите текстове в Откровения. За мен тя е поощрение и ме задължава да вдигам още по-високо летвата. Което ще правя и занапред. Желая ти много успешна и творческа седмица!
  • Дано тук няма дизайнери от котюр, че само в снежинки още не са били облечени(съблечени) моделите.🙄 Отново вдишах опасно висока доза оригиналност при теб. Привет!
  • Пъстър вътрешен свят, колоритен стих.
    Да, който вярва, не е сам!
    Поздравявам те.
  • Никиии! Малиновите нощи не се давят, пожелавам ти да не се отървеш от тях!
    Липсваше!
  • Зачетох се, казах си - интересно. Погледнах автора, казах си - ясно. Прочетох и текстът се оказа далеч от стандартното и предвидимото. Въпреки, че очаквах, че ще е нестандартен и непредвидвидим, изненадата дойде, както винаги при теб, по нов начин. Много приятно ми беше да прочета, особено преживяване в един нов свят!

    Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
    ...
    А човек ме направи и душата си да нося на земетръси.
    ...
    Човеците в молитва, никога не умират сами!
    ...

    И аз имам едни "глухарчени очи", но в друг контекст,
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/predutrinno-1
    ще се радвам, да прочетеш!
    Единственото, което не ми хареса тук, е звездното месо, но то е необходимо, щом луната е вълчица... По много интересен начин са свързани образите!
  • Да, даже така изглежда, като кукленски водопад.
Random works
: ??:??