Кукли на конци
Животът е пародия от чувства,
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...
Толкоз много дири от следи...
... и после черна пропаст
и смехът от иронията на хиляди мечти...
... и после смърт от бяла плахост...
Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях...
А съдбата е скитница неумолима,
като актриса във театър,
усмихва се, след като детето в теб е срила...
и връща живота ти със съдбовен трясък...
Не носи ни усмивка, ни тъга,
само малко болка от сълзи...
Съдбата, сякаш дума на жена,
вплетена в игра с кукли на конци...
И ний сме тия, дето ни играят,
ония, дето все се лутат...
Животът и съдбата все ще ни омаят,
като в пародията мечти пропускат...
И после всичко губи се от ритъм.
Любовта умира без надежда.
Вярата топи се с всяка пошла мисъл...
... и вече късно е да се оглеждаш...
От толкоз примирения в незнание,
от толкоз мъка, останала в несвяст,
от грешки, болка и терзание,
уморил си се да търсиш личното си АЗ...
А животът смее се отсреща
на хиляди болки и сълзи...
И съдбата в своя театър ни отвежда
с клоунски декори и дрипи от кукли на конци...
© Ди All rights reserved.
Браво!!!
