Пролетта иска да пукне, да гръмне, да се взриви,

като забравена мина, като стара бомба

с потъпкан фитил.

Пролетта иска да пекне, да грейне, да цъфне,

като усмихнато слънце, като слънчоглед,

покълнал от семка.

Пролетта напира да пробие, да се провре, да извре

от всеки извор, от всяка капка роса,

от всеки процеп.

Пролетта е с цвят на дъга, с усмивката на дете,

прегърнало букет от кукуряк,

тичащо в калта.

И няма срам, да се спре, да погледне назад,

как босите му нозе лудо се спъват

из синчец, божур и минзухар.

Пролетта не знае как, тя не може да се спре,

дори цял свят да гори в пожар,

дори да бушува война.