Кумчо Вълчо
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си,
но не както в приказките казват.
Бяха се събрали сите люде
на тълпи и нервно чакаха
пред дома на кмета.
Кой със факли, пушки и саби,
кой със камъни, ножове, брадви -
очакваха да се покаже пред тях
страхливецът и да ги поведе,
надявайки се да утоли жаждата им
за отмъщение.
А какво ли ще направят, когато узнаят,
че със златото той е избягал?
На улицата видях жалките ловци,
които имали нещастието да те срещнат.
Разказаха ми как нито едно оръжие
не могло да те спре;
че силата на двадесетима мъже
не могла да ти се опре.
Че ноктите ти били по-остри от
острие на меч, зъбите ти -
живи бръсначи: разкъсали на части
техните другари; че тялото ти
дори патроните не могли да уловят...
А очите ти - пълни луни
още усещали сякаш ги следиш.
Целите бяха в кал, листа и рани,
и от онези смели юнаци
шестима имали късмета,
'та се върнали.
*
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо -
наистина ли си ти? Онзи, който
само в кошмарите съществува
и кара кръвта в нас да ври?
Кумчо Вълчо мен не ме е страх.
Когато кървава луна изгрее,
ще те открия и ще разбереш,
че по-лоши създания от тебе има.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
