Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,

къде си ти? Някъде в гората

навярно се спотайваш.

Дочух в селото тревожни новини -

че съвсем истински си,

но не както в приказките казват.

Бяха се събрали сите люде

на тълпи и нервно чакаха

пред дома на кмета.

Кой със факли, пушки и саби,

кой със камъни, ножове, брадви -

очакваха да се покаже пред тях

страхливецът и да ги поведе,

надявайки се да утоли жаждата им

за отмъщение.

А какво ли ще направят, когато узнаят,

че със златото той е избягал?

На улицата видях жалките ловци,

които имали нещастието да те срещнат.

Разказаха ми как нито едно оръжие

не могло да те спре;

че силата на двадесетима мъже

не могла да ти се опре.

Че ноктите ти били по-остри от

острие на меч, зъбите ти -

живи бръсначи: разкъсали на части

техните другари; че тялото ти

дори патроните не могли да уловят...

А очите ти - пълни луни

още усещали сякаш ги следиш.

Целите бяха в кал, листа и рани,

и от онези смели юнаци

шестима имали късмета,

'та се върнали.

*

Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо -

наистина ли си ти? Онзи, който

само в кошмарите съществува

и кара кръвта в нас да ври?

Кумчо Вълчо мен не ме е страх.

Когато кървава луна изгрее,

ще те открия и ще разбереш,

че по-лоши създания от тебе има.