Курабиите на мама
Курабиите на мама
В оранжевата гръд на лятното момче
тупти с опасен код сърце огромно,
в басмена рокля и с грейнали в брашно ръце
посреща мама – по-слънчева и по-гальовна.
Стои във сянката на дюлята,
заровила под нея свойто его,
цъфти от обич, всеотдадена на другите,
мадона от картините на Рафаело.
В душата си светилище опазва –
отдава му молитви и прахта мете,
а ореховите греди на къщата, омазани
с елей, заради нея греят храмово.
И ето я – дух праведен на сътворението,
върху тепсията с тесто пшеничено
извайва сказ подир житейското си бдение
със скрити помисли магически.
Надигат пъпче срещу огъня и бременеят
праобрази от песни на рода и митове.
Ръмжи и киха котката, и хлябът вкисва,
а къщата с дуварите прикляка слисана.
Когато се отронят от тавата кехлибари –
то значи чудесата господни са вписани
в скрижалите на мама, денят разнася мириса
на топли курабиени предания.
© Златина Георгиева All rights reserved.
