Курбан
Петлите ги заклахме на разсъмване -
и замириса селото на кръв.
Убихме с тях душите си на съмване -
в курбан принесохме ги - като стръв.
На църквата камбаната е глуха.
И стене жално - вместо благослов.
Сърцето в нас по-бавно някак тупа -
животът е достатъчно суров...
И плевнята запалихме на клада -
курбанът нека по-добре уври.
Прокудихме и спомените в Ада -
и родството със братя и сестри.
Продадохме и старата си къща -
за някой лев... За повече пари.
Но споменът отново там ни връща -
боли ни... А курбанът ври ли, ври...
© Веселка Василева All rights reserved.
