Като куршум през мене любовта премина,
прониза ме... остави тъмна диря в мен,
а после тихичко се пак изниза,
но остави кървави следи от теб...
Окървавена рана във сърцето се отвори,
тъга и мраз нахлуха вътре пак,
не ще прости, но не ще и да забрави,
любовното трептене с устрем благ...
Вземи сърцето ми и отново го ранявай.
Стъпчи го със краката си, безмилостен бъди.
Мачкай го с ръце, с думи нежни ти го изтезавай,
вземи го и разкъсай го на две!
Ловец на любовта оказа се навярно,
ловец нахъсан и без капка жал,
заби в сърцето ми отровните патрони,
трофей направи си от любовния ми плам...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Владислав, Василка и Магдалена!
Само да поясня за Владислав. Разбира се,че не
се обиждам, когато критиката е градивна, това спомага
да видим къде грешим през другите очи.
Аз самата понякога откривам доста неравности и грешки в моите творби.
Както се казва "имам още много трески за дялане",
но се надявам с времето да се науча и да Ви радвам с творбите си!
Хубава и спокойна вечер на всички!