Препускам в утрото мъгливо,
шуми Марица покрай нас.
Но конят ми сърдито цвили
и губя аз над него власт.
Не го нахраних и ме хвърли
на първия по-крив завой.
А цял народ така препуска
и няма кой... И няма кой!
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.