anonimapokrifoff
73 results
Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезия ...
2781
2
7
Герой на нашия сайт
Реших с поезия да се захвана:
ще ви разкажа притча за Писана.
Във виртуала е почти герой –
момче от хлъзгав земноводен сой. ...
Реших с поезия да се захвана:
ще ви разкажа притча за Писана.
Във виртуала е почти герой –
момче от хлъзгав земноводен сой. ...
1716
3
31
Пермутация
Автор: Pisan
Ние – успоредни прави,
някога ще сме пресечни
и ще изгрее новата луна – ...
Автор: Pisan
Ние – успоредни прави,
някога ще сме пресечни
и ще изгрее новата луна – ...
1733
4
33
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...
4465
25
43
Окапал е принцът с пробити опинци,
с прояден и мърляв балтон.
Загубил надежда, главата навежда
и влачи си клетия кон.
Хиляда години, откакто замина ...
с прояден и мърляв балтон.
Загубил надежда, главата навежда
и влачи си клетия кон.
Хиляда години, откакто замина ...
1717
3
16
Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули, ...
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули, ...
2422
6
20
Ач гьозюню, уяндър джанънъ. (Отвори си очите, събуди си душата.)
Турска поговорка
Усещам дъха на небесната шир –
отварям очите, събуждам душата:
животът, единствен достоен кумир, ...
Турска поговорка
Усещам дъха на небесната шир –
отварям очите, събуждам душата:
животът, единствен достоен кумир, ...
1401
1
16
Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня, ...
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня, ...
1067
2
7
Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...
2567
18
37
Не можеш да разбереш с какво толкова я привлича това градче, забравено вероятно и от дявола. Или по-скоро не се опитваш да разбереш, защото просто ти е омръзнало врънкането ù да я заведеш в Трън. Сигурно пак е чела някъде нещо и мухата е влязла в главата ù, а самата тя се държи по-досадно и от насек ...
1432
11
Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
1337
6
Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...
1159
9
Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...
1095
8
Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...
Събота е, мамка му, и ...
1233
7
Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
4550
27
51
Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...
1305
6
Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...
2691
4
Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...
1315
3
Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...
1226
10
Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...
1223
7
И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...
Май не ти е интересно, явно не е п ...
1256
6
С отдавна немити очи
оглежда ме старата къща –
в осанката гордост личи,
забравата двора обгръща.
Над пустия каменен път ...
оглежда ме старата къща –
в осанката гордост личи,
забравата двора обгръща.
Над пустия каменен път ...
925
9
Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...
2379
10
Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...
3224
7
Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...
1116
8
Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...
1029
4
Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?
Вълните, накичени с бели кордели, ...
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?
Вълните, накичени с бели кордели, ...
957
12
Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
2137
14
Залезът – ирис на гълъб,
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете, ...
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете, ...
791
8
Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...
2714
24
До нея все гълъби кацат:
не за друго – защото ги храни.
Отдавна изтръгна крилцата си
и остави душата си в рани.
При нея мъжът ù се връща: ...
не за друго – защото ги храни.
Отдавна изтръгна крилцата си
и остави душата си в рани.
При нея мъжът ù се връща: ...
834
6
Отмаряш си, дядо, пред райските порти
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”, ...
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”, ...
960
7
Когато мечтая, усещам, че още живея.
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...
694
3
Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
1249
5
Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна – ...
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна – ...
1335
11
От години трудно го надвива сънят. Иван излезе на двора и по навик погледна към Станкини. У тях още свети, а пред портата видя колата на сина им. Буен е той, в селото шушукат, че май и в затвора е лежал, но сега се е кротнал. Може и булчето му да е с него, отдавна не е идвало. Като го доведе след св ...
1574
6
Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест кило ...
1361
4
На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи ...
1590
6
Прости ми, о, дарлинг! Айм сори, ъф корс!
С небережен съм стайлинг, с приведен съм торс.
Служебното парти напуснах сега:
пак скритите карти навяват тъга.
Да, аз съм успешен и в бранша прочут, ...
С небережен съм стайлинг, с приведен съм торс.
Служебното парти напуснах сега:
пак скритите карти навяват тъга.
Да, аз съм успешен и в бранша прочут, ...
969
9
Аз съм Гошо Котаракът –
страстният ерген.
Ех, расте голям меракът,
щот не съм скопен!
И персийки, и сиамки ...
страстният ерген.
Ех, расте голям меракът,
щот не съм скопен!
И персийки, и сиамки ...
961
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
