anonimapokrifoff (Аноним)

Как се пише модернистично стихотворение 🇧🇬

Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезия ...

anonimapokrifoff

Prose » Humorous

2015-08-07T23:29:16+03:00 3.3K 2 7

Герой на нашия сайт 🇧🇬

Герой на нашия сайт
Реших с поезия да се захвана:
ще ви разкажа притча за Писана.
Във виртуала е почти герой –
момче от хлъзгав земноводен сой. ...

anonimapokrifoff

Poetry » Humorous

2015-08-06T20:12:56+03:00 2.1K 3 31

Из един литературен сайт, или портрет на Твореца в несекващия му апогей 🇧🇬

Пермутация
Автор: Pisan
Ние – успоредни прави,
някога ще сме пресечни
и ще изгрее новата луна – ...

anonimapokrifoff

Prose » Humorous

2015-07-29T15:48:45+03:00 2.1K 4 33

ххх 🇧🇬

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...

anonimapokrifoff

Poetry

2012-05-19T02:08:52+03:00 5.1K 26 41

Хиляда години мерак 🇧🇬

Окапал е принцът с пробити опинци,
с прояден и мърляв балтон.
Загубил надежда, главата навежда
и влачи си клетия кон.
Хиляда години, откакто замина ...

anonimapokrifoff

Poetry » Parody

2011-08-16T22:57:00+03:00 2.1K 3 16

Никога не стига лятото 🇧🇬

Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2011-07-28T22:22:14+03:00 2.8K 6 20

Лице 🇧🇬

Ач гьозюню, уяндър джанънъ. (Отвори си очите, събуди си душата.)
Турска поговорка
Усещам дъха на небесната шир –
отварям очите, събуждам душата:
животът, единствен достоен кумир, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2011-07-20T20:34:53+03:00 1.8K 1 16

В петък 🇧🇬

Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Love

2011-07-15T23:24:51+03:00 1.4K 2 7

Вдовицата 🇧🇬

Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2011-07-07T00:08:50+03:00 3K 18 37

Трън 🇧🇬

Не можеш да разбереш с какво толкова я привлича това градче, забравено вероятно и от дявола. Или по-скоро не се опитваш да разбереш, защото просто ти е омръзнало врънкането ù да я заведеш в Трън. Сигурно пак е чела някъде нещо и мухата е влязла в главата ù, а самата тя се държи по-досадно и от насек ...

anonimapokrifoff

Prose

2011-03-11T15:30:20+02:00 1.8K 11

След 33 години и 5 месеца 🇧🇬

Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-11-18T21:44:59+02:00 1.7K 6

Различната вечер 🇧🇬

Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-11-04T20:44:26+02:00 1.5K 9

Сам 🇧🇬

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-10-12T15:50:32+03:00 1.4K 8

Воайорът 🇧🇬

Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-10-06T20:13:57+03:00 1.6K 7

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...

anonimapokrifoff

Poetry » Civic

2010-09-22T23:26:03+03:00 5.1K 27 53

Мащерка 🇧🇬

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-09-07T22:36:18+03:00 1.7K 6

Покажи се, Райко 🇧🇬

Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-08-25T20:20:04+03:00 3.2K 4

Тодор Златните ръце 🇧🇬

Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-07-31T20:31:43+03:00 1.7K 3

Смъртта на коректорката 🇧🇬

Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-07-27T18:48:16+03:00 1.6K 10

Ъгъл 🇧🇬

Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-06-17T00:43:28+03:00 1.6K 7

Да заколиш агнето 🇧🇬

И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-06-11T00:16:07+03:00 1.6K 6

Таксим тепе 🇧🇬

С отдавна немити очи
оглежда ме старата къща –
в осанката гордост личи,
забравата двора обгръща.
Над пустия каменен път ...

anonimapokrifoff

Poetry

2010-06-01T20:27:24+03:00 1.3K 9

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-05-15T15:37:13+03:00 3K 10

Тайната съставка на свинската пача 🇧🇬

Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-04-29T15:09:59+03:00 3.6K 7

Завой 🇧🇬

Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-03-30T12:16:25+03:00 1.5K 8

Memento vivae* 🇧🇬

Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...

anonimapokrifoff

Poetry

2010-03-11T15:00:25+02:00 1.4K 4

Март 🇧🇬

Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?
Вълните, накичени с бели кордели, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2010-03-03T12:26:20+02:00 1.3K 12

Татко! 🇧🇬

Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-02-16T11:28:55+02:00 2.5K 14

Последно причастие 🇧🇬

Залезът – ирис на гълъб,
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2010-02-13T11:43:20+02:00 1.1K 8

Глад 🇧🇬

Жената остаряваше много бързо. Дори мътното ù напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата ù се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето ù.
Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2010-01-23T15:11:10+02:00 3.2K 24

Не за друго 🇧🇬

До нея все гълъби кацат:
не за друго – защото ги храни.
Отдавна изтръгна крилцата си
и остави душата си в рани.
При нея мъжът ù се връща: ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2010-01-21T11:59:02+02:00 1.2K 6

На свечеряване 🇧🇬

Отмаряш си, дядо, пред райските порти
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2010-01-08T18:38:57+02:00 1.4K 7

Декемврийски очи за сезоните 🇧🇬

Когато мечтая, усещам, че още живея.
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2009-12-17T11:59:45+02:00 1K 3

Триандафиля 🇧🇬

Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2009-12-10T13:51:46+02:00 1.6K 5

Цигански напеви 🇧🇬

Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна – ...

anonimapokrifoff

Poetry » Other

2009-12-08T12:52:47+02:00 1.7K 11

Станка 🇧🇬

От години трудно го надвива сънят. Иван излезе на двора и по навик погледна към Станкини. У тях още свети, а пред портата видя колата на сина им. Буен е той, в селото шушукат, че май и в затвора е лежал, но сега се е кротнал. Може и булчето му да е с него, отдавна не е идвало. Като го доведе след св ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2009-12-02T00:43:13+02:00 2K 6

Очите ù 🇧🇬

Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест кило ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2009-11-19T22:35:48+02:00 1.7K 4

Еленко! 🇧🇬

На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи ...

anonimapokrifoff

Prose » Short stories

2009-11-11T14:05:15+02:00 2.1K 6

Метросексуалният 🇧🇬

Прости ми, о, дарлинг! Айм сори, ъф корс!
С небережен съм стайлинг, с приведен съм торс.
Служебното парти напуснах сега:
пак скритите карти навяват тъга.
Да, аз съм успешен и в бранша прочут, ...

anonimapokrifoff

Poetry » Parody

2009-11-06T23:45:08+02:00 1.3K 9

Песнопойка Грамофон и дантели: Гошо Котаракът 🇧🇬

Аз съм Гошо Котаракът –
страстният ерген.
Ех, расте голям меракът,
щот не съм скопен!
И персийки, и сиамки ...

anonimapokrifoff

Poetry » Parody

2009-10-26T01:55:17+02:00 1.3K 2