Квартет 3
И чудатко и поет и човек
Необикновен загадки твори
Странният му стих слушам вече век.
На чудовище прилича дори.
Колко приказни въпроси пита
Недомлъвки ли ражда зад глава
Сякаш умствени глъбини скита
Пише гатанки, безумни слова.
Ала брътвежи никой разбира
От поезия, главоблъскащ дар.
Там безсмислица драска, раздира
Този дивен стих, омайваща твар.
Озадачава ме поет, творец
Кат страшилище той мисли лудо
Читател откъм смисъл чужденец
Вътре в главата каша и чудо!
© Martin Hristov All rights reserved. ✍️ No AI Used