Къде
Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много
на мойте детски разсъждения.
И минаха годините,
но май изпадна той сега във тези откровения.
И ден след ден летят годините,
и губим близки, скъпи хора.
И пак аз търся смисъла
и начин да си отговоря!
Къде били сме преди първото си вдишване...
Къде е смисълът на жалкото ни съществуване...
Къде отиваме с последното издишване...
Къде ще срещнем пак изгубените мили хора...
След нас остава само споменът,
подхранван от децата,
след тях от внуците -
и нищо от душата...
Загубим ли любими хора,
въпросът пак изниква
и след това в забързаното ежедневие
безгласно пак утихва...
© Галена Йорданова All rights reserved.
