Къде е?

Нищо в тъмнината

Маха ми с презрята,

Мизерна нота от счупен талант

В прах от подигравки реещ се и стенещ.

Кристално зло в тъмен ъгъл,

Скрито зад мъглата, осъжда пак на смърт.

Постройка на смелите чувства

Рухва копринено, крехко.

Последна частица надежда

Облак с тежест издишва.

Кратко трептене в гърдите

Секва примирено след време.

Прозорец към съда подземен

Отвори портални стъкла

И гледа опулено в мрака,

Търси последна наивна искра.

Къде е, пита сърната,

Изядена без жал от дъжда,

Къде е, се пита,

... къде?

Йоана Р. Николова

19.04.2011 г.