Къде е?
Къде е?
Нищо в тъмнината
Маха ми с презрята,
Мизерна нота от счупен талант
В прах от подигравки реещ се и стенещ.
Кристално зло в тъмен ъгъл,
Скрито зад мъглата, осъжда пак на смърт.
Постройка на смелите чувства
Рухва копринено, крехко.
Последна частица надежда
Облак с тежест издишва.
Кратко трептене в гърдите
Секва примирено след време.
Прозорец към съда подземен
Отвори портални стъкла
И гледа опулено в мрака,
Търси последна наивна искра.
Къде е, пита сърната,
Изядена без жал от дъжда,
Къде е, се пита,
... къде?
Йоана Р. Николова
19.04.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Николова Всички права запазени