Къде е "У дома"...
Очите му са вече помътнели
от бурите и жарките слънца.
От спомени за тъжните Недели,
когато се сбогуваше с брега...
И клепките, отдавна натежали
от мириса на сол и синева,
попиват захладняващата влага
на всяка заминаваща вълна.
А в мрежите са вплетени горчиви,
самотни мисли, тайнствени слова...
беззвездия и утрини мъгливи,
и шепот на отплаващи платна...
Скалистите му пристани немеят,
безмълвни под безбройните следи,
на всяко кратко връщане при НЕЯ,
онази - с насълзените очи...
.......................
В подножието залезно е тихо,
вълните милват голите дъски...
След лодката не ще остане нищо -
водата не запомняла следи...
Светът е вече празен, непознат е,
бездомнико, къде е "У дома"...
когато няма кой да те изпрати
и кой да те посрещне на брега?
© Катя All rights reserved.
