Къде ме викаш, тишина?
Къде ме пъдиш, песен?
Къде остана ти, Земя?
А ти, Небе, къде си?
Като да чувам гласове?
Като да виждам слънце?
Като да съм едно дете,
събудено от сън тих.
Във светове от страхове
и истини измамни.
Но кой бе Тоя, който ме
благослови в съня ми?
(от "Стiхове от втория етаж")
© Райчо Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
