Къде изгуби се детство
и дните ми слънчеви къде отлетяха.
Няма го онзи, детският смях,
и виковете, огласящи махалата.
Къде изгуби се детство
с белите и игрите безброй.
Сега вече не е същото,
остана ни само споменът, той.
Къде изгуби се детство
и ще те видя ли някъде пак,
защото истински живях те,
а не те пропилях.
© Илия Левков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
