Къде ли крие се доброто?
Веднъж, помисли малък Душко,
добро е, Мама щом го гушка
и още мисли там, каквото...
Къде ли крие се доброто?
И тръгна Душко през реката,
добро да дири във гората
а на брега, покрай водата,
подала коренак Върбата,
изпружила на слънце клони,
мушици сякаш да прогони,
припичаща се най-нехайно...
Май скрила беше, нещо тайно!
Зашляпа Душко към дървото,
и мислейки си там, каквото...
Реши да изкачи стъблото,
на връх май, крие се доброто!
Така, нагоре закатери,
по мъх, кора и що намери
по сухи и зелени вейки
сред вятър, леко шумолейки,
да стигне младите върхари,
издигнати над клони стари.
Накрай, показа си главата,
над върховете и листата.
Замаян в новия светлик,
нададе първом силен вик.
Но като взора му привикна,
не удържа се и възкликна...
Че долу ширеха се дебри,
от дъб, липи и бук, и кедри
а между тях се бе провряла,
реката засияла цяла...
И тъй замислен за земята,
за слънцето и за гората,
помисли още, там каквото...
Там долу крие се доброто!
И бързо Душко пак заслиза,
и тъй, усети хладен бриза...
Щом запотено е челото,
май в него крие се доброто!
Потегли Душко пак към вкъщи,
прозя се, после се намръщи...
Къде ли беше му леглото?
Във него скрито е доброто!
Така, потътри малко време,
и тъкмо прав щом взе да дреме,
достигна двора и довара,
и портичка, отдавна стара.
Но щом към дръжката посегна,
ръка към него се протегна...
- Къде се скиташ, късно стана!?
Изхока разгневена Мама.
Макар загрявайки ухото,
тя поговори, за доброто...
Що всеки, който е послушен,
досеща вече се, научен!
Но после, бързо разведри се,
а малък Душко, ободри се,
и чуден разказ заразказва
и с мокрота и кал доказва,
за чудесата на доброто,
и сън що дебне от леглото.
И тъй, прегърнат пак до Мама,
унесен той заспа, а Блага
помисли малко, там, каквото мисли
и с глас подобен - върбовите листи
прошепна: "Щом добро ти е сърцето,
добро е Душко всичко, общо взето!..."
© Борислав Ангелов All rights reserved.
.
