Къде си?
Къде си?
Къде си? Търсих те в усмивката на слънчев ден,
във сълзи, изплакани по друг,
на любима песен във познат рефрен,
във извивките на танца луд.
Търсих те в любимата си книга
и във филм, от който ми се плаче.
Можеш ли да казваш ,,мили,,?
Щастие какво за тебе значи?
Търсих те край синьото море...
Ароматът ти ухае ли на лято?
Подскажи ми мъничко поне,
изпрати ми го по някой вятър.
Къде си? Дали в очите ти
оглеждат се звездите и луната,
дали пък от косите ти
наднича есенна позлата?
А пролетта събужда ли
сърцето ти за нов живот?
Душата ти пък чужда ли е
за лъжата и за алчния И зов?
Къде си? Искам просто да усетя,
че със теб не съм различен,
в зимата със тебе да треперя,
в лятото с мечтите ни да се обличам.
Къде си? Можеш ли да плачеш,
да се радваш на дете,
тъгуваш ли, когато падне здрача,
а копнееш ли за нашето море?
Чакаш ли да те открия,
търсиш ли следа от мен,
имаш ли си своята стихия,
планове за утрешния ден?
Къде си? Искам те обикновена,
истинска, от плът
и виновна, и невинна, тленна,
може даже сресана ,,на път,,.
Къде си? Трябва ли да се откажа
или пък от себе си да се отричам?
Търся те, за да ти кажа
простичко... че те обичам.
© Петър Трифонов All rights reserved.
