Лятото стели звезди по земята.
Нощни дантели разплитат прохлада.
Тиха безбрежност плисва в косата,
мила умора в снагата ми млада.
Малките сладко похъркват в леглата.
С ноздри отмерват цвета на сърцето.
Приказна фея в чудна позлата
рони в съня им комат от небето.
И някъде в тази частица блаженство
нега се процежда зад тъжни завеси.
Защо пак сама във нощта от вълшебство
те търся и питам: "Къде си? Къде си?"