Aug 27, 2007, 10:28 AM
КЪДЕ СИ
Лятото стели звезди по земята.
Нощни дантели разплитат прохлада.
Тиха безбрежност плисва в косата,
мила умора в снагата ми млада.
Малките сладко похъркват в леглата.
С ноздри отмерват цвета на сърцето.
Приказна фея в чудна позлата
рони в съня им комат от небето.
И някъде в тази частица блаженство
нега се процежда зад тъжни завеси.
Защо пак сама във нощта от вълшебство
те търся и питам: "Къде си? Къде си?"
Нощни дантели разплитат прохлада.
Тиха безбрежност плисва в косата,
мила умора в снагата ми млада.
Малките сладко похъркват в леглата.
С ноздри отмерват цвета на сърцето.
Приказна фея в чудна позлата
рони в съня им комат от небето.
И някъде в тази частица блаженство
нега се процежда зад тъжни завеси.
Защо пак сама във нощта от вълшебство
те търся и питам: "Къде си? Къде си?"
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво пишеш Дима!
Пиши и не спирай! -
Елица, Мариола, Благодаря!
-
Чудесен стих!Поздрав!!!
-
Благодаря, Благодаря!
-
Красив, вълшебен стих.
-
много приятен и омагьосващ стих
поздрави -
Много хубав стих!
Поздрави! -
Страхотен стих! Красив и нежен, като от приказка! Поздравления!
-
И на мен!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пропуснала съм те...до сега