Къде си Човечност
1K
0
0
Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели.
Капят живи кристали от невинни очи,
струи от извора на притихнала душа.
Черни облаци, няма слънчеви лъчи,
въздуха разнася мириса на кръвта.
Думи и молитви, брадва и тишина.
Очи втренчили се в огледлно отражение.
Спомени наопаки прелитат, без да питат.
Миг и още малко, глътка въздух и
молба за мъничко вода, но милост няма.
Милост реже на дълбоко! Кажи ми, човече,
кажи,... къде е човечността?
© Красимир Иванов All rights reserved.
